Лазерно циркумцизио: Модерната алтернатива на традиционното обрязване

Циркумцизиото (известно още като обрязване) е хирургична процедура, при която се отстранява кожичката (препуциума), покриваща главичката на пениса. Лазерното циркумцизио е най-съвременният и щадящ метод за извършване на тази интервенция, при който класическият скалпел е заменен от прецизен медицински лазер.

Защо се налага тази процедура?

Най-често лекарят препоръчва циркумцизио при:

Фимоза: Състояние, при което кожичката е силно стеснена и не може да се издърпа назад. Това затруднява хигиената, уринирането и може да причини болка при ерекция.

Чести инфекции: Повтарящи се възпаления на главичката и кожичката (баланопостит).

Лични, хигиенни или религиозни съображения.

Каква е разликата между лазера и скалпела?

Основната разлика е в инструмента, с който се работи. Медицинският лазер използва концентриран светлинен лъч, който изрязва тъканта с изключителна точност. Най-важното свойство на лазера е, че едновременно с рязането той "запечатва" (коагулира) малките кръвоносни съдове по ръбовете на раната.

Какви са предимствата за пациента?

Използването на лазер прави процедурата значително по-комфортна и сигурна в сравнение с класическата операция:

Минимално кървене: Благодарение на "запечатващия" ефект на лазера, загубата на кръв по време на операцията е почти нулева.

По-малко болка и подуване: Лазерът е много по-щадящ към околните тъкани. Той не ги "мачка" и травмира както скалпела, което води до значително по-малък оток и дискомфорт след процедурата.

По-бързо възстановяване: Тъй като тъканите са минимално засегнати, заздравяването на раната протича много по-бързо.

По-нисък риск от инфекции: Самият лазерен лъч има висока температура, която на практика стерилизира зоната на разреза, предпазвайки я от бактерии.

Отличен естетичен резултат: Лазерът позволява на хирурга да работи с изключителна прецизност, което води до по-фин и естетичен белег.

Как протича самата процедура?

Процедурата е бърза и се извършва в амбулаторни условия (без престой в болница):

Упойка: Най-често се използва местна упойка под формата на инжекция или крем в основата на пениса. Вие сте в съзнание, но не усещате никаква болка.

Времетраене: Самата интервенция отнема между 20 и 30 минути.

Шевове: Въпреки че се използва лазер за премахване на тъканта, ръбовете на кожата се съединяват с много фини конци. Те са саморазградими – тоест падат сами след няколко седмици и не е нужно да ходите при лекар за свалянето им.

След операцията лекарят ще ви даде ясни инструкции за домашна грижа. Нормално е в първите 1-2 дни да има лек дискомфорт, който лесно се контролира с обикновени обезболяващи. Връщането към нормалното ежедневие (работа, ходене) се случва до ден-два, но ще трябва да избягвате тежки физически натоварвания, басейни и полови контакти за период от около 3 до 4 седмици, за да може зоната да заздравее напълно.

Определение: уретралната стриктура е стесняване на лигавицата на уретрата.

Оперативни процедури: 1. Дилатация на уретрата; 2.Уретротомия; 3.Отворена операция – реконструкция.

Уретротомия: често използван мини инвазивен оперативен метод. Посредством уретротом (ендоскопски инструмент снабден със острие) се „разсича“ стесненият участък от уретрата. Процедурата може да приключи с поставянето на временен уретрален катетър.

Видове използвана анестезия (упойка):

• Локална анестезия с инстилация на лидокаинов гел в уретрата.
• Обща анестезия (венозна).  
  

Склероза на мехурната шийка: Когато "вратата" на пикочния мехур се стесни

Ако изпитвате сериозни затруднения при уриниране – струята е слаба, налага се да се напъвате или чакате дълго, преди да започнете – проблемът може да не е в самата простата, а в състояние, наречено склероза на мехурната шийка.

За да разберете какво представлява то, представете си пикочния мехур като балон, в който се събира урината. Мястото, където този балон се стеснява и преминава в канала за извеждане на урината (уретрата), се нарича мехурна шийка. Това е своеобразната "врата", която трябва да се отвори широко, за да можете да уринирате нормално.

Какво означава "склероза"?

В медицината "склероза" означава втвърдяване или образуване на съединителна тъкан (белег/ръбец). Когато това се случи в областта на мехурната шийка, тъканта губи своята еластичност. "Вратата" става твърда, стеснена и не може да се отпусне и отвори правилно. В резултат на това пикочният мехур трябва да се съкращава много по-силно, за да изтласка урината през този тесен отвор.

Какви са най-честите причини?

Склерозата на мехурната шийка се среща основно при мъжете. Причините могат да бъдат различни:

Предишни операции: Най-честата причина е прекарана в миналото операция на простатата (например ТУРП или лазерна операция) или операция в областта на таза. В процеса на заздравяване организмът понякога образува твърде много ръбцова (белегова) тъкан.

Лъчетерапия: Лечение с облъчване в областта на таза (често при рак на простатата) може да доведе до втвърдяване на тъканите месеци или години по-късно.

Хронични възпаления: Дълготрайни нелекувани инфекции на простатата или пикочните пътища.

Първична склероза: Понякога състоянието се появява при сравнително млади мъже (между 30 и 50 години) без видима причина. Смята се, че може да е вродена особеност в структурата на мускулите в тази зона.

Какви симптоми усеща пациентът?

Оплакванията много приличат на тези при увеличена простата, тъй като и в двата случая имаме препятствие по пътя на урината:

Трудно започване: Налага се да чакате над тоалетната чиния, преди струята да тръгне.

Слаба или прекъсваща струя.

Нужда от напъване: Усещане, че трябва да използвате коремните си мускули, за да изпразните мехура.

Чувство за непълно изпразване: Усещане, че в мехура е останала урина веднага след тоалетна.

Често и неотложно уриниране: Понякога мехурът става свръхчувствителен от постоянното усилие.

Как се поставя диагнозата?

След като ви изслуша, вашият уролог вероятно ще назначи няколко бързи изследвания. Най-полезните сред тях са урофлоуметрия (уриниране в специална фуния, свързана с компютър, която измерва силата на струята) и цистоскопия.

Цистоскопията е "златният стандарт" в случая – лекарят въвежда много тънка камера през уретрата, за да огледа пътя на урината отвътре. Това му позволява да види стеснението (белега) със собствените си очи.

Какво е лечението?

Добрата новина е, че състоянието е напълно лечимо. Подходът зависи от това колко тежко е стеснението:

Медикаментозно лечение: При много леки случаи могат да се изпишат лекарства (алфа-блокери), които помагат на мускулите около шийката да се отпуснат.

Разширяване (Дилатация): В миналото често се е използвало механично разширяване на канала със специални инструменти, но резултатите често са временни.

Хирургично лечение (Инцизия): Това е най-ефективният и най-често прилаган съвременен метод. Процедурата е минимално инвазивна (без разрези по кожата). През пикочния канал се вкарва инструмент и с помощта на лазер или електрическа енергия се правят 1 или 2 малки срязвания върху твърдия пръстен от белегова тъкан. Това незабавно "отваря вратата" и възстановява нормалния поток на урината.

Възстановяването след такава процедура е много бързо, престоят в болница е кратък (обикновено 2 дена), а облекчението на симптомите настъпва почти веднага.

Определение: Инвазивен доказателствен метод за доказване на рак на простатата.

Оперативна процедура: Биопсията може да бъде извършена през правото черво (трансректално) или трансперинеално (кожата между скротума и ануса). Използва се ехограф за навигация. Материалите за хистологичен анализ се вземат посредством тънка и куха игла под формата на цилиндри. Зоните от които се вземат материалите са равномерно разпределени спрямо обема на жлезата. По преценка на оператора, може да се вземат повече биопсични материали от съмнителен за рак участък. Има технологично време до изготвяне на крайният резултат от патоанатом, обиконвено от 7 до 14 дена.

Видове използвана анестезия: 

• Локална анестезия

• Венозна анастезия

• Спинална анестезия - при Фюжън биопсия    
  

🏥 Подготовка преди Процедурата:

• Прием и Оценка: Пациентът се приема в болничното отделение. Извършват се кръвни изследвания, урина и ЕКГ
• Консултация с Анестезиолог
• Консултация с Кардиолог
• Подготовка на Пациента: Спазване на изискването за неприемане на храна и течности (обикновено 6-8 часа) преди операцията.